10 jul 2011, 22:41

Пасторално 

  Poesía
1437 0 32

Пасторално

 

Размахал брястовици – геги,

подгонил стадо от овце,

в небето облаците бели

не иска вятъра да спре.

 

През тучна синева поели

те късат слънчеви цветя.

По пладне морни, наедрели,

събират се глава в глава.

 

С листата вятъра приседна,

засвири тихо на кавал.

В торбата бръкна и погледна,

от хляба дъхав не е ял.

 

На рамото му кацна птица,

глава изви и с пълен глас,

запяла песен гургулича,

очи затвори във захлас.

 

Из стадото му вълк се втурна,

просветна - мълния със вой.

Ловеца „ехо“ с гръм отвърна.

И тихо заваля...

 

покой...

 

 

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??