Пасторално
Пасторално
Размахал брястовици – геги,
подгонил стадо от овце,
в небето облаците бели
не иска вятъра да спре.
През тучна синева поели
те късат слънчеви цветя.
По пладне морни, наедрели,
събират се глава в глава.
С листата вятъра приседна,
засвири тихо на кавал.
В торбата бръкна и погледна,
от хляба дъхав не е ял.
На рамото му кацна птица,
глава изви и с пълен глас,
запяла песен гургулича,
очи затвори във захлас.
Из стадото му вълк се втурна,
просветна - мълния със вой.
Ловеца „ехо“ с гръм отвърна.
И тихо заваля...
покой...
© Борис Борисов All rights reserved.
