30 ene 2009, 19:16

Патенца, кученца и ГЪЛЪБЦИ!

  Poesía » Otra
659 0 3

                              Никому ненужна...

                              Странно чувство...

                              . . . . . . . . . . . . . . . . . .

                              Път от слънчеви лъчи. 

                              Цветя от пясъчни ръце!

                              Вятър от восъчни сърца.

                              Глад на спомени...

                             Чаша радостен дъжд.

                             Прозорец от рисунки!

                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ааааааааа
    не така
    предходните коментиращи
    Това реве за смяна на заглавието, и съвсем малко побутване
  • ооо знаеш ли колко ми е гот сега
    видях те и спрях да чета
    сега аз ходя след теб
    хахаха


    автора да ни извини за чата
    наистина - извини ме
  • принципно обичам такива неща
    в които ако разгадаеш връзката на заглавието с разхвъляните ... метафори ... изпитваш кеф

    ама тук не можах

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...