8 ene 2009, 15:21

Патетично

  Poesía
1K 0 1
Дали ще бъдем звук или нечие ехо,
зависи от нас - от теб и мен, от човека!
Жив е духът ни, останалото е тлен,
без нас ще настъпи всеки нов ден!

И пролетта ще идва след зимата,
в радостта ще се кипри щипка тъга,
в скръбта стрък щастие ще се намери, 
било е! И ще бъде така!

Кръговрат!

Не унивай! Довери се на себе си,
че защо да пълзим??
Като можем, Приятелю,
без крила да летим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • зависи от нас - от теб и мен, от човека - това не ми звучи много домислено, а и надали е заради римата и ритъма...

    тръгваш във всеки куплет добре и после или става накъсано, или прекалено клиширано. Съжалявам, нищо лично!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...