Jan 8, 2009, 3:21 PM

Патетично

  Poetry
1K 0 1
Дали ще бъдем звук или нечие ехо,
зависи от нас - от теб и мен, от човека!
Жив е духът ни, останалото е тлен,
без нас ще настъпи всеки нов ден!

И пролетта ще идва след зимата,
в радостта ще се кипри щипка тъга,
в скръбта стрък щастие ще се намери, 
било е! И ще бъде така!

Кръговрат!

Не унивай! Довери се на себе си,
че защо да пълзим??
Като можем, Приятелю,
без крила да летим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • зависи от нас - от теб и мен, от човека - това не ми звучи много домислено, а и надали е заради римата и ритъма...

    тръгваш във всеки куплет добре и после или става накъсано, или прекалено клиширано. Съжалявам, нищо лично!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...