8 янв. 2009 г., 15:21

Патетично

1K 0 1
Дали ще бъдем звук или нечие ехо,
зависи от нас - от теб и мен, от човека!
Жив е духът ни, останалото е тлен,
без нас ще настъпи всеки нов ден!

И пролетта ще идва след зимата,
в радостта ще се кипри щипка тъга,
в скръбта стрък щастие ще се намери, 
било е! И ще бъде така!

Кръговрат!

Не унивай! Довери се на себе си,
че защо да пълзим??
Като можем, Приятелю,
без крила да летим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • зависи от нас - от теб и мен, от човека - това не ми звучи много домислено, а и надали е заради римата и ритъма...

    тръгваш във всеки куплет добре и после или става накъсано, или прекалено клиширано. Съжалявам, нищо лично!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...