20 nov 2025, 20:05

Пътят на една прошка

  Poesía
93 0 0

Във мен живее спомен за обичане,

неясен е… някак тъмно е с мъгла

и болката е трудна за изричане…

А ти прости ли си?… И как успя?

 

А аз простих ли си? Наивността…,

за видимите белези на лицемерие,,

или видях през огледална синева

най доброто твое отражение?

 

Студен и лош си бил, аз зная,

но някога и ти си бил човек,

сега безмислено е да гадая,

през тъмното за пътя ти не лек.

 

Но имам сто въпроса незададени,

сто отговора тънещи в мъгла,

за вината ти от молци проядена,

а спомена далечен е… със синева.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живка Иванова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...