20.11.2025 г., 20:05

Пътят на една прошка

91 0 0

Във мен живее спомен за обичане,

неясен е… някак тъмно е с мъгла

и болката е трудна за изричане…

А ти прости ли си?… И как успя?

 

А аз простих ли си? Наивността…,

за видимите белези на лицемерие,,

или видях през огледална синева

най доброто твое отражение?

 

Студен и лош си бил, аз зная,

но някога и ти си бил човек,

сега безмислено е да гадая,

през тъмното за пътя ти не лек.

 

Но имам сто въпроса незададени,

сто отговора тънещи в мъгла,

за вината ти от молци проядена,

а спомена далечен е… със синева.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Иванова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...