20 нояб. 2025 г., 20:05

Пътят на една прошка

92 0 0

Във мен живее спомен за обичане,

неясен е… някак тъмно е с мъгла

и болката е трудна за изричане…

А ти прости ли си?… И как успя?

 

А аз простих ли си? Наивността…,

за видимите белези на лицемерие,,

или видях през огледална синева

най доброто твое отражение?

 

Студен и лош си бил, аз зная,

но някога и ти си бил човек,

сега безмислено е да гадая,

през тъмното за пътя ти не лек.

 

Но имам сто въпроса незададени,

сто отговора тънещи в мъгла,

за вината ти от молци проядена,

а спомена далечен е… със синева.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живка Иванова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...