Пътят на една прошка

Във мен живее спомен за обичане,

неясен е… някак тъмно е с мъгла

и болката е трудна за изричане…

А ти прости ли си?… И как успя?

А аз простих ли си? Наивността…,

за видимите белези на лицемерие,,

или видях през огледална синева

най доброто твое отражение?

Студен и лош си бил, аз зная,

но някога и ти си бил човек,

сега безмислено е да гадая,

през тъмното за пътя ти не лек.

Но имам сто въпроса незададени,

сто отговора тънещи в мъгла,

за вината ти от молци проядена,

а спомена далечен е… със синева.