17 feb 2005, 12:27

Паяче 

  Poesía
732 0 4
/На една приятелка - Любовта/

Паяче по рамото върви.
Красиво рамо
крият златните коси.
Очите от дъгата изтъкани,
весело припламва в тях
пламъка на любовта.
Усмивката на богове
крие нейното лице.
И ангелите път и струват - 
по небесен пясък да върви,
очите и да радват,
да обичат,
любовта да възродят
па макар и в стръкчето трева.
По водата нека ходи.
Отражението си ще намери
в лазурните кристали
на небесни времена.
Ветрове да гони в планината
с музика изпълва тъй душата.

© Димитър Попов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??