Feb 17, 2005, 12:27 PM
Паяче
/На една приятелка - Любовта/
Паяче по рамото върви.
Красиво рамо
крият златните коси.
Очите от дъгата изтъкани,
весело припламва в тях
пламъка на любовта.
Усмивката на богове
крие нейното лице.
И ангелите път и струват -
по небесен пясък да върви,
очите и да радват,
да обичат,
любовта да възродят
па макар и в стръкчето трева.
По водата нека ходи.
Отражението си ще намери
в лазурните кристали
на небесни времена.
Ветрове да гони в планината
с музика изпълва тъй душата.
Паяче по рамото върви.
Красиво рамо
крият златните коси.
Очите от дъгата изтъкани,
весело припламва в тях
пламъка на любовта.
Усмивката на богове
крие нейното лице.
И ангелите път и струват -
по небесен пясък да върви,
очите и да радват,
да обичат,
любовта да възродят
па макар и в стръкчето трева.
По водата нека ходи.
Отражението си ще намери
в лазурните кристали
на небесни времена.
Ветрове да гони в планината
с музика изпълва тъй душата.
© Димитър Попов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Галя
-
Поздравления Митко за приятелката Любов!
-
Благодаря, благодаря!
За разлика от останалото ми творчество
но както вече споменах... това е един от онези мигове когато не можеш да мислиш и пишеш по друг начин
Благодаря за милите ти думи
-
Много е красиво, много
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
