Паяче
/На една приятелка - Любовта/
Паяче по рамото върви.
Красиво рамо
крият златните коси.
Очите от дъгата изтъкани,
весело припламва в тях
пламъка на любовта.
Усмивката на богове
крие нейното лице.
И ангелите път и струват -
по небесен пясък да върви,
очите и да радват,
да обичат,
любовта да възродят
па макар и в стръкчето трева.
По водата нека ходи.
Отражението си ще намери
в лазурните кристали
на небесни времена.
Ветрове да гони в планината
с музика изпълва тъй душата.
Паяче по рамото върви.
Красиво рамо
крият златните коси.
Очите от дъгата изтъкани,
весело припламва в тях
пламъка на любовта.
Усмивката на богове
крие нейното лице.
И ангелите път и струват -
по небесен пясък да върви,
очите и да радват,
да обичат,
любовта да възродят
па макар и в стръкчето трева.
По водата нека ходи.
Отражението си ще намери
в лазурните кристали
на небесни времена.
Ветрове да гони в планината
с музика изпълва тъй душата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Попов Все права защищены
но както вече споменах... това е един от онези мигове когато не можеш да мислиш и пишеш по друг начин 
