28 sept 2008, 18:46

Паяжина

  Poesía » Otra
681 0 1
Паяжина

Паяк се засели

в часовника над моето легло.

Сънят ми потреперва,

виси на паешко влакно.

 

За времето и паралелното пространство

знам, доколкото сънят ми позволи.

Да съм суеверен не би било нормално,

човъркан от оплитащите змии.

 

Танцуващото куче

с паст отвъден свят.

Човекът без лице,

от мене неделима част.

 

Стаите с електрически заряд,

да се разходя там -

е нещо като вечна младост,

летя,

тревожен призрак.


28.септември'08
софия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Братан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Junior, мноо шизо! Но пък ако часовникът ти тиктака, смятай, че това е сигурен знак да го разкараш, че много животни на квадратен ред ти се привиждат.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...