28 sept 2008, 18:46

Паяжина 

  Poesía » Otra
471 0 1
Паяжина

Паяк се засели

в часовника над моето легло.

Сънят ми потреперва,

виси на паешко влакно.

 

За времето и паралелното пространство

знам, доколкото сънят ми позволи.

Да съм суеверен не би било нормално,

човъркан от оплитащите змии.

 

Танцуващото куче

с паст отвъден свят.

Човекът без лице,

от мене неделима част.

 

Стаите с електрически заряд,

да се разходя там -

е нещо като вечна младост,

летя,

тревожен призрак.


28.септември'08
софия

© Братан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Junior, мноо шизо! Но пък ако часовникът ти тиктака, смятай, че това е сигурен знак да го разкараш, че много животни на квадратен ред ти се привиждат.
Propuestas
: ??:??