28 сент. 2008 г., 18:46

Паяжина

682 0 1
Паяжина

Паяк се засели

в часовника над моето легло.

Сънят ми потреперва,

виси на паешко влакно.

 

За времето и паралелното пространство

знам, доколкото сънят ми позволи.

Да съм суеверен не би било нормално,

човъркан от оплитащите змии.

 

Танцуващото куче

с паст отвъден свят.

Човекът без лице,

от мене неделима част.

 

Стаите с електрически заряд,

да се разходя там -

е нещо като вечна младост,

летя,

тревожен призрак.


28.септември'08
софия

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Братан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Junior, мноо шизо! Но пък ако часовникът ти тиктака, смятай, че това е сигурен знак да го разкараш, че много животни на квадратен ред ти се привиждат.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...