Sep 28, 2008, 6:46 PM

Паяжина

  Poetry » Other
680 0 1
Паяжина

Паяк се засели

в часовника над моето легло.

Сънят ми потреперва,

виси на паешко влакно.

 

За времето и паралелното пространство

знам, доколкото сънят ми позволи.

Да съм суеверен не би било нормално,

човъркан от оплитащите змии.

 

Танцуващото куче

с паст отвъден свят.

Човекът без лице,

от мене неделима част.

 

Стаите с електрически заряд,

да се разходя там -

е нещо като вечна младост,

летя,

тревожен призрак.


28.септември'08
софия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Братан All rights reserved.

Comments

Comments

  • Junior, мноо шизо! Но пък ако часовникът ти тиктака, смятай, че това е сигурен знак да го разкараш, че много животни на квадратен ред ти се привиждат.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....