28.09.2008 г., 18:46

Паяжина

679 0 1
Паяжина

Паяк се засели

в часовника над моето легло.

Сънят ми потреперва,

виси на паешко влакно.

 

За времето и паралелното пространство

знам, доколкото сънят ми позволи.

Да съм суеверен не би било нормално,

човъркан от оплитащите змии.

 

Танцуващото куче

с паст отвъден свят.

Човекът без лице,

от мене неделима част.

 

Стаите с електрически заряд,

да се разходя там -

е нещо като вечна младост,

летя,

тревожен призрак.


28.септември'08
софия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Братан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Junior, мноо шизо! Но пък ако часовникът ти тиктака, смятай, че това е сигурен знак да го разкараш, че много животни на квадратен ред ти се привиждат.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...