„ох... таман да кажа - пиши, ще свикнеш... и ти видях годините в профила” ...
Смешко (Псалютен Горянин )
Кат жерави веч отлетели
в далечни южни страни,
несетно с мъглите се слели
по детски щастливите дни.
В уроци - в игри отшумяха,
кат спомен далечен и блед,
и в мигове кратки се сляха
годините детски безчет.
И ето ни веч изкласили...
Пред прага на нашия път
далече сме погледи впили
в просторите светли - отвъд.
Тъй тучните ниви класили
във едър и златен класец
и жадно са сокове пили -
вълшебния земен живец...
На нашата младост завета,
завета свещен и велик,
кълнем се навеки другари
да пазим до сетния миг.
И нека по пътя ни светъл
да крачи със нас любовта
и всеки от нея опитал
да бъде щастлив на света.
И нека сияйно да грее
поредната наша мечта,
и нека на воля се рее
високо - щастливо в игра...
На нашата младост завета
пазете, другари, сега...
© Христо Оджаков Todos los derechos reservados