13.02.2009 г., 14:44

Пазете завета

664 0 1

ох... таман да кажа - пиши, ще свикнеш... и ти видях годините в профила ...

Смешко (Псалютен Горянин )

 

 
Кат жерави веч отлетели

в далечни южни страни,

несетно с мъглите се слели

по детски щастливите дни.

В уроци - в игри отшумяха,

кат спомен далечен и блед,

и в мигове кратки се сляха

годините детски безчет.

И ето ни веч изкласили...

Пред прага на нашия път

далече сме погледи впили

в просторите светли - отвъд.

Тъй тучните ниви класили

във едър и златен класец

и жадно са сокове пили -

вълшебния земен живец...

На нашата младост завета,

завета свещен и велик,

кълнем се навеки другари

да пазим до сетния миг.

И нека по пътя ни светъл

да крачи със  нас любовта

и всеки от нея опитал

да бъде щастлив на света.

И нека сияйно да грее

поредната наша мечта,

и нека на воля се рее

високо - щастливо в игра...

На нашата младост завета

пазете, другари, сега...


 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключвайки интрото, не за друго, а защото не съм в течение, искам да кажа, че стихът ти много ми хареса. Наистина, много.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...