Feb 13, 2009, 2:44 PM

Пазете завета

  Poetry » Other
667 0 1

ох... таман да кажа - пиши, ще свикнеш... и ти видях годините в профила ...

Смешко (Псалютен Горянин )

 

 
Кат жерави веч отлетели

в далечни южни страни,

несетно с мъглите се слели

по детски щастливите дни.

В уроци - в игри отшумяха,

кат спомен далечен и блед,

и в мигове кратки се сляха

годините детски безчет.

И ето ни веч изкласили...

Пред прага на нашия път

далече сме погледи впили

в просторите светли - отвъд.

Тъй тучните ниви класили

във едър и златен класец

и жадно са сокове пили -

вълшебния земен живец...

На нашата младост завета,

завета свещен и велик,

кълнем се навеки другари

да пазим до сетния миг.

И нека по пътя ни светъл

да крачи със  нас любовта

и всеки от нея опитал

да бъде щастлив на света.

И нека сияйно да грее

поредната наша мечта,

и нека на воля се рее

високо - щастливо в игра...

На нашата младост завета

пазете, другари, сега...


 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изключвайки интрото, не за друго, а защото не съм в течение, искам да кажа, че стихът ти много ми хареса. Наистина, много.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...