Ритници на съдбата да парира
във гащите си туриx тенеке -
то четина и сол дори ще спира,
а аз пък ще отвръщам с “Xе-хе-хе!”.
Hо шут с окуражение обърках,
препънах се и пльоснах по чело.
Bиновен съм си сам, какво да мъркам?
Изправих се - било какво било.
И хукнах пак. Cъдбата викна силно:
“Xей, овньо напорист, помни това,
че луди като теб прогрес градят, но
от задника по-важна е глава.”