29 jul 2023, 0:42

Пази ме

  Poesía
650 0 1

Не, аз не искам от теб да ме пазиш
от някакви страшни беди,
от хора, които ме мразят,
от дъжд и мрак, бедност, сълзи...

 

Недей да ме пазиш от самотата,
от хули и от клевети,
от ножа в ръка на приятел,
в когото предателят спи.

 

И от себе си ти недей ме пази, 
че ти обикнах душата
аз още в мига щом те открих,
даже такава, чепата.

 

Не ме пази ти, аз мога отлично 
(какво да се прави, съдба...)
сама да се пазя прилично
от всичките тези неща.

 

Недей, не е нужно над мене да бдиш,
просто ме дръж за ръката.
Ако можеш да ме защитиш
само от мене самата...
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива ВалМан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...