29 jul 2023, 0:42

Пази ме

  Poesía
628 0 1

Не, аз не искам от теб да ме пазиш
от някакви страшни беди,
от хора, които ме мразят,
от дъжд и мрак, бедност, сълзи...

 

Недей да ме пазиш от самотата,
от хули и от клевети,
от ножа в ръка на приятел,
в когото предателят спи.

 

И от себе си ти недей ме пази, 
че ти обикнах душата
аз още в мига щом те открих,
даже такава, чепата.

 

Не ме пази ти, аз мога отлично 
(какво да се прави, съдба...)
сама да се пазя прилично
от всичките тези неща.

 

Недей, не е нужно над мене да бдиш,
просто ме дръж за ръката.
Ако можеш да ме защитиш
само от мене самата...
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива ВалМан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...