10 nov 2017, 8:42

Пази Сърцето, то е Тайна Градина

  Poesía
872 6 17

Пази Сърцето то е Тайна градина

Отвори Сърцето ми порти
и в набег се втурнаха
свирепи и алчни кохорти.
Всякой ъгъл обърнаха –

плячкосваха, без да подбират

Имане, заровено в Тайни градини.
Гледах стадата Мечти да измират и
се ломяха Надежди от ствол „на години”.

Целувах ги бърже – за сбогом,
с гореща въздишка лудо ги палих.
Оръжие нямах – само езеро сълзи
и като Кочо – в тях ги издавих…

Стволът - напролет се „кърпи”
Езерото - лятос пресъхва. До „кости”!
не намерих (след толкова смърти!)
една църква,
в
която с Бог да си простим….


Р. Първанова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко хубаво, че не подмина
    и днеска без рима
    тази Тайна градина... Благодаря, Гавраиле!
  • Рени,
    ти можеш
    затвори порти
    пали и убивай
    алчни кохорти.
    За Кочо спомена
    нека
    жената,децата
    десницата мъжка
    кръвта невинна пролята
    Бог да ги прости.
  • А твоите коментари ме трогват дълбоко, защото ИМАШ Сърце, Нинче!
  • Изпепеляващо....изстрадало, дълбоко разтърсващо....Винаги стиховете ти бъркат дълбоко в душите!
  • Васе, Ели, благодаря ви!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....