Пази Сърцето, то е Тайна Градина
Пази Сърцето то е Тайна градина
Отвори Сърцето ми порти
и в набег се втурнаха
свирепи и алчни кохорти.
Всякой ъгъл обърнаха –
плячкосваха, без да подбират
Имане, заровено в Тайни градини.
Гледах стадата Мечти да измират и
се ломяха Надежди от ствол „на години”.
Целувах ги бърже – за сбогом,
с гореща въздишка лудо ги палих.
Оръжие нямах – само езеро сълзи
и като Кочо – в тях ги издавих…
Стволът - напролет се „кърпи”
Езерото - лятос пресъхва. До „кости”!
не намерих (след толкова смърти!)
една църква, в която с Бог да си простим….
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
