10 нояб. 2017 г., 08:42

Пази Сърцето, то е Тайна Градина

873 6 17

Пази Сърцето то е Тайна градина

Отвори Сърцето ми порти
и в набег се втурнаха
свирепи и алчни кохорти.
Всякой ъгъл обърнаха –

плячкосваха, без да подбират

Имане, заровено в Тайни градини.
Гледах стадата Мечти да измират и
се ломяха Надежди от ствол „на години”.

Целувах ги бърже – за сбогом,
с гореща въздишка лудо ги палих.
Оръжие нямах – само езеро сълзи
и като Кочо – в тях ги издавих…

Стволът - напролет се „кърпи”
Езерото - лятос пресъхва. До „кости”!
не намерих (след толкова смърти!)
една църква,
в
която с Бог да си простим….


Р. Първанова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко хубаво, че не подмина
    и днеска без рима
    тази Тайна градина... Благодаря, Гавраиле!
  • Рени,
    ти можеш
    затвори порти
    пали и убивай
    алчни кохорти.
    За Кочо спомена
    нека
    жената,децата
    десницата мъжка
    кръвта невинна пролята
    Бог да ги прости.
  • А твоите коментари ме трогват дълбоко, защото ИМАШ Сърце, Нинче!
  • Изпепеляващо....изстрадало, дълбоко разтърсващо....Винаги стиховете ти бъркат дълбоко в душите!
  • Васе, Ели, благодаря ви!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...