От ступор и мълчание, от порив,

приглушен в ароматно вино и тежки цигари.

От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.

От това ще трябва да бягаш, да скриеш и

малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие.

Нямам ред и нямам нищо за изказване.

За кратко съм гост, не приготвай нищо,

не отваряй вратата на изгубени спомени.

Докато в тебе съм части от друг,

в себе си изначално се подреждам,

заплетена нишка в заплетен живот. 

Надничам от всяко твое уморено стенание.

И вик съм, и зов, и ридание гръмко,

когато си сам, когато е трудно!

Далечна близост или просто студена секунда?!

Нямам лик, нямам век, нямам нищо, което 

да гние и да ме погубва!

Оставям всичко на света, на любовта, на красотата!

И нека, който се намери тук,

полугласно да прошепне:

"Жив съм днес и дишам любовта,

а тя е всичко и всичкото е нечие алено дихание."

Мигът е тук, настъпи ден и час за да се слеем.

Да се изгубим без да търим после път назад,

да помним, да сме, взаимно огънят да пазим!