От ступор и мълчание, от порив,
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие.
Нямам ред и нямам нищо за изказване.
За кратко съм гост, не приготвай нищо,
не отваряй вратата на изгубени спомени.
Докато в тебе съм части от друг,
в себе си изначално се подреждам,
заплетена нишка в заплетен живот.
Надничам от всяко твое уморено стенание.
И вик съм, и зов, и ридание гръмко,
когато си сам, когато е трудно!
Далечна близост или просто студена секунда?!
Нямам лик, нямам век, нямам нищо, което
да гние и да ме погубва!
Оставям всичко на света, на любовта, на красотата!
И нека, който се намери тук,
полугласно да прошепне:
"Жив съм днес и дишам любовта,
а тя е всичко и всичкото е нечие алено дихание."
Мигът е тук, настъпи ден и час за да се слеем.
Да се изгубим без да търим после път назад,
да помним, да сме, взаимно огънят да пазим!
© Любима Маеркова All rights reserved.