24 feb 2017, 14:22

Пазителят на огъня /Началото/

1.7K 5 2


 

На пясъка в лагуна морска тиха,

пред лунната пътека под звездите,

две хлапета недорасли спряха,

гледайки се влюбено в очите.

 

Ръцете дланите им в длани сплеха,

Жадни устни сляха се в целувка с жар.

Сърцата към мечтите им поеха,

Изгарящи в най-сладкия познат пожар.

 

Изумено от почуда, спря се времето,

гледащо хлапетата на този бряг.

Омагьосано на този миг от бремето,

замръзна в своя нескончаем бяг.

 

Видяло устните им детски недорасли,

как за първи път „Обичам те!“ изричат!

И сърцата свои, нему неподвластни,

как завинаги едно на друго вричат!

 

И за тез' хлапета, винаги от Бога пазени,

рояци падащи звезди подаде на мигът в ръцете

и в детските коси копринено атлазени,

венчета цветни от топазени мъниста вплете!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todor Nikolov Todos los derechos reservados

20. 02. 2017 г.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...