24 feb 2017, 14:22

Пазителят на огъня /Началото/

1.7K 5 2


 

На пясъка в лагуна морска тиха,

пред лунната пътека под звездите,

две хлапета недорасли спряха,

гледайки се влюбено в очите.

 

Ръцете дланите им в длани сплеха,

Жадни устни сляха се в целувка с жар.

Сърцата към мечтите им поеха,

Изгарящи в най-сладкия познат пожар.

 

Изумено от почуда, спря се времето,

гледащо хлапетата на този бряг.

Омагьосано на този миг от бремето,

замръзна в своя нескончаем бяг.

 

Видяло устните им детски недорасли,

как за първи път „Обичам те!“ изричат!

И сърцата свои, нему неподвластни,

как завинаги едно на друго вричат!

 

И за тез' хлапета, винаги от Бога пазени,

рояци падащи звезди подаде на мигът в ръцете

и в детските коси копринено атлазени,

венчета цветни от топазени мъниста вплете!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todor Nikolov Todos los derechos reservados

20. 02. 2017 г.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...