Пазителят на огъня /Началото/
На пясъка в лагуна морска тиха,
пред лунната пътека под звездите,
две хлапета недорасли спряха,
гледайки се влюбено в очите.
Ръцете дланите им в длани сплеха,
Жадни устни сляха се в целувка с жар.
Сърцата към мечтите им поеха,
Изгарящи в най-сладкия познат пожар.
Изумено от почуда, спря се времето,
гледащо хлапетата на този бряг.
Омагьосано на този миг от бремето,
замръзна в своя нескончаем бяг.
Видяло устните им детски недорасли,
как за първи път „Обичам те!“ изричат!
И сърцата свои, нему неподвластни,
как завинаги едно на друго вричат!
И за тез' хлапета, винаги от Бога пазени,
рояци падащи звезди подаде на мигът в ръцете
и в детските коси копринено атлазени,
венчета цветни от топазени мъниста вплете!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Todor Nikolov Все права защищены
