Пазя те сред най-неподредените си мисли,
които никога на глас не съм изричала,
до най-вълшебните несътворени стихове
и дългите неразгадаеми мълчания.
Пазя те като малко стръкче трева зелена
от топлината на тиха вода поникнало,
до пеещите ветрове в съня си пролетен
и радостта от всеки удар на сърцето ми.
© Елена Todos los derechos reservados