31 jul 2016, 11:08  

Пчела 

  Poesía » De amor
791 0 6


 

Kaто звънко рамо на игла 
с устни на илик, ще се разминем.
Ще опрашваш - огнена пчела,
нощ и денем, мислите ми сини.

 

И светът, приветливо огрят
от заблуди, ще гадае колко
тичинки са сбрали в своя цвят 
страхове, съмнения и болки.

 

Как жужи всесилното "Ела"

и взривява сетивата наши!
Жилото на златната пчела
влюбения във меда, не плаши.

 

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??