Jul 31, 2016, 11:08 AM  

Пчела 

  Poetry » Love
661 0 6


 

Kaто звънко рамо на игла 
с устни на илик, ще се разминем.
Ще опрашваш - огнена пчела,
нощ и денем, мислите ми сини.

 

И светът, приветливо огрят
от заблуди, ще гадае колко
тичинки са сбрали в своя цвят 
страхове, съмнения и болки.

 

Как жужи всесилното "Ела"

и взривява сетивата наши!
Жилото на златната пчела
влюбения във меда, не плаши.

 

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??