Kaто звънко рамо на игла
с устни на илик, ще се разминем.
Ще опрашваш - огнена пчела,
нощ и денем, мислите ми сини.
И светът, приветливо огрят
от заблуди, ще гадае колко
тичинки са сбрали в своя цвят
страхове, съмнения и болки.
Как жужи всесилното "Ела"
и взривява сетивата наши!
Жилото на златната пчела
влюбения във меда, не плаши.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
