Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
31.07.2016 г., 11:08 ч.  

Пчела 

  Поезия » Любовна
790 0 6


 

Kaто звънко рамо на игла 
с устни на илик, ще се разминем.
Ще опрашваш - огнена пчела,
нощ и денем, мислите ми сини.
 

И светът, приветливо огрят
от заблуди, ще гадае колко
тичинки са сбрали в своя цвят 
страхове, съмнения и болки.
 

Как жужи всесилното "Ела"

и взривява сетивата наши!
Жилото на златната пчела
влюбения във меда, не плаши.

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??