Пчела
Kaто звънко рамо на игла
с устни на илик, ще се разминем.
Ще опрашваш - огнена пчела,
нощ и денем, мислите ми сини.
И светът, приветливо огрят
от заблуди, ще гадае колко
тичинки са сбрали в своя цвят
страхове, съмнения и болки.
Как жужи всесилното "Ела"
и взривява сетивата наши!
Жилото на златната пчела
влюбения във меда, не плаши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
