Печал

Прогоних те, веднъж успях,

но ето че отново се промъкна!

И ще призная, много ме е страх,

че този път не ще се аз измъкна.

Отново позволих едни очи

ума ми безусловно да превземат.

И сърцето лудо да тупти,

щом приближи се той до мене.

В капана от илюзии отново

затвори ме без капка жал.

Уж сладка си, а си отрова.

Любов наричат те, а си печал...