1.12.2013 г., 22:53 ч.

Печал 

  Поезия
609 0 0

Прогоних те, веднъж успях,

но ето че отново се промъкна!

И ще призная, много ме е страх,

че този път не ще се аз измъкна.

 

Отново позволих едни очи

ума ми безусловно да превземат.

И сърцето лудо да тупти,

щом приближи се той до мене.

 

В капана от илюзии отново

затвори ме без капка жал.

Уж сладка си, а си отрова.

Любов наричат те, а си печал...

© Нал Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??