Dec 1, 2013, 10:53 PM

Печал

  Poetry
921 0 0

Прогоних те, веднъж успях,

но ето че отново се промъкна!

И ще призная, много ме е страх,

че този път не ще се аз измъкна.

 

Отново позволих едни очи

ума ми безусловно да превземат.

И сърцето лудо да тупти,

щом приближи се той до мене.

 

В капана от илюзии отново

затвори ме без капка жал.

Уж сладка си, а си отрова.

Любов наричат те, а си печал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нал All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...