14 ago 2010, 12:24

... пее меса...

Poesía

1.2K 0 20

... пее меса...

Ковеш ми чувства. Бясно-хаотични.
Във границите твои да се блъскам.
До синьо нажежена от "обичам",
а мислите ми – диво ято гъски.

Ковеш криле. А после ги прогаряш.
Вселената остана без комети.
Лекуваш рани. Нови ми отваряш.
През буря Слънце. И със ярост светиш.

Катализа. Взриви ме. Разруши ме.
Овеществи се – диригент в процеса.
Лято си – под маската на зима.

Вятър… Във житата… Пее меса…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stefan1974 (Стефан Тодоров)

браво силна бъди ти и се така пиши

2011-04-30T22:41:02+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Тая меса възчерничка ще излезе сред толкова пожари Пази крилете си, мила приятелко, само те ще те отведат на юг, когато дойде зимата!

2011-04-25T22:25:38+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Чувствен и хубав стих, Таня! Поздрав!

2010-08-19T22:03:16+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Брей, това е страшен диригент!
Той е пироман направо.
Шансът и за полет изгорен
щом е - край! - ще я взривява.

Маите във своя календар
явно от любов такава
край вещаят на света ни стар.
Вече малко ни остава...

Пламенно въздействащ стих!
Браво! Много ми хареса!
С прочита му се разгорещих.
Ти си огън-поетеса!

2010-08-16T14:16:26+03:00
charodeika (Неделина Кабаиванова)

Много нажежено е тук !!!

2010-08-16T12:25:57+03:00