... пее меса...
Ковеш ми чувства. Бясно-хаотични.
Във границите твои да се блъскам.
До синьо нажежена от "обичам",
а мислите ми – диво ято гъски.
Ковеш криле. А после ги прогаряш.
Вселената остана без комети.
Лекуваш рани. Нови ми отваряш.
През буря Слънце. И със ярост светиш.
Катализа. Взриви ме. Разруши ме.
Овеществи се – диригент в процеса.
Лято си – под маската на зима.
Вятър… Във житата… Пее меса…
© Таня Георгиева Всички права запазени