Aug 14, 2010, 12:24 PM

... пее меса...

Poetry

1.2K 0 20

... пее меса...

Ковеш ми чувства. Бясно-хаотични.
Във границите твои да се блъскам.
До синьо нажежена от "обичам",
а мислите ми – диво ято гъски.

Ковеш криле. А после ги прогаряш.
Вселената остана без комети.
Лекуваш рани. Нови ми отваряш.
През буря Слънце. И със ярост светиш.

Катализа. Взриви ме. Разруши ме.
Овеществи се – диригент в процеса.
Лято си – под маската на зима.

Вятър… Във житата… Пее меса…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stefan1974 (Стефан Тодоров)

браво силна бъди ти и се така пиши

2011-04-30T22:41:02+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Тая меса възчерничка ще излезе сред толкова пожари Пази крилете си, мила приятелко, само те ще те отведат на юг, когато дойде зимата!

2011-04-25T22:25:38+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Чувствен и хубав стих, Таня! Поздрав!

2010-08-19T22:03:16+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Брей, това е страшен диригент!
Той е пироман направо.
Шансът и за полет изгорен
щом е - край! - ще я взривява.

Маите във своя календар
явно от любов такава
край вещаят на света ни стар.
Вече малко ни остава...

Пламенно въздействащ стих!
Браво! Много ми хареса!
С прочита му се разгорещих.
Ти си огън-поетеса!

2010-08-16T14:16:26+03:00
charodeika (Неделина Кабаиванова)

Много нажежено е тук !!!

2010-08-16T12:25:57+03:00