26 ago 2010, 12:00

Пегас

698 0 2

 

Двуетажна тютюнева къща,

а в мазето – кафето „Пегас”...

Много спомени погледът връща,

от които съм липсвала аз.

 

Седем маси във двора уютен,

двуетажно цъфтящо дръвче,

а от клоните вятърът бута

весел сняг от априлски цветчета...

 

Чувам разговор, пазен с години,

във клонака на стар кипарис,

холограма на срещи отминали,

проговаря на странен език.

 

Те са странни, и резки, и дръпнати – 

тез поети от стария век...

Спорят всички отдавна в отвъдното.

 

Оседлан, тук „Пегас” е нащрек...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Божанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...