26 ago 2010, 12:00

Пегас 

  Poesía » Filosófica
559 0 2

 

Двуетажна тютюнева къща,

а в мазето – кафето „Пегас”...

Много спомени погледът връща,

от които съм липсвала аз.

 

Седем маси във двора уютен,

двуетажно цъфтящо дръвче,

а от клоните вятърът бута

весел сняг от априлски цветчета...

 

Чувам разговор, пазен с години,

във клонака на стар кипарис,

холограма на срещи отминали,

проговаря на странен език.

 

Те са странни, и резки, и дръпнати – 

тез поети от стария век...

Спорят всички отдавна в отвъдното.

 

Оседлан, тук „Пегас” е нащрек...

 

© Красимира Божанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??