Пегас
Двуетажна тютюнева къща,
а в мазето – кафето „Пегас”...
Много спомени погледът връща,
от които съм липсвала аз.
Седем маси във двора уютен,
двуетажно цъфтящо дръвче,
а от клоните вятърът бута
весел сняг от априлски цветчета...
Чувам разговор, пазен с години,
във клонака на стар кипарис,
холограма на срещи отминали,
проговаря на странен език.
Те са странни, и резки, и дръпнати –
тез поети от стария век...
Спорят всички отдавна в отвъдното.
Оседлан, тук „Пегас” е нащрек...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Божанова Всички права запазени
