26 авг. 2010 г., 12:00

Пегас 

  Поэзия » Философская
558 0 2

 

Двуетажна тютюнева къща,

а в мазето – кафето „Пегас”...

Много спомени погледът връща,

от които съм липсвала аз.

 

Седем маси във двора уютен,

двуетажно цъфтящо дръвче,

а от клоните вятърът бута

весел сняг от априлски цветчета...

 

Чувам разговор, пазен с години,

във клонака на стар кипарис,

холограма на срещи отминали,

проговаря на странен език.

 

Те са странни, и резки, и дръпнати – 

тез поети от стария век...

Спорят всички отдавна в отвъдното.

 

Оседлан, тук „Пегас” е нащрек...

 

© Красимира Божанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??