Пегас

26 авг. 2010 г., 12:00

Поэзия » Философская

561 0 2

Двуетажна тютюнева къща,

а в мазето – кафето „Пегас”...

Много спомени погледът връща,

от които съм липсвала аз.

Седем маси във двора уютен,

двуетажно цъфтящо дръвче,

а от клоните вятърът бута

весел сняг от априлски цветчета...

Чувам разговор, пазен с години,

във клонака на стар кипарис,

холограма на срещи отминали,

проговаря на странен език.

Те са странни, и резки, и дръпнати –

тез поети от стария век...

Спорят всички отдавна в отвъдното.

Оседлан, тук „Пегас” е нащрек...