Aug 26, 2010, 12:00 PM

Пегас 

  Poetry » Phylosophy
557 0 2

 

Двуетажна тютюнева къща,

а в мазето – кафето „Пегас”...

Много спомени погледът връща,

от които съм липсвала аз.

 

Седем маси във двора уютен,

двуетажно цъфтящо дръвче,

а от клоните вятърът бута

весел сняг от априлски цветчета...

 

Чувам разговор, пазен с години,

във клонака на стар кипарис,

холограма на срещи отминали,

проговаря на странен език.

 

Те са странни, и резки, и дръпнати – 

тез поети от стария век...

Спорят всички отдавна в отвъдното.

 

Оседлан, тук „Пегас” е нащрек...

 

© Красимира Божанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??