4 ago 2010, 22:48

Пехливани

  Poesía
1.7K 0 41

 

Пехливани

 

Издут, ефира медийно гърми… !

От изток, дето слънцето изгрява,

разстила вечер звездно „татами”-

юнаци по небе ще мерят слава!

 

Балкански дух- от земна сила

години трупал шепи пръст.

Със труд издигнал се над Рила!

Връх във небето мерещ ръст.

 

Облак навъсен с опетнена чест-

долитнал да се защити обиден,

че хванат бил на допинг тест

в гаф киселинно- стероиден.

 

Веждите свил- смог изхриптя,

удари с мълнии тръпнещ длани,

повдигна крак с гръм изтрещя…

от дървесата враните събрани.

 

Върхът обгърна и пети заби,

разклати плещи… ще изригне!

Напрегнал гръб, снага изви,

Но… не успя да го повдигне.

 

Безсилен, тъжен, облака заплака.

Фолклора този епос пресъздава!

Легенда звучна славеща юнака-

куплети с буреносен дух напява.

 

Съдбовен сблъсък спора разреши:

Духът безсмъртно битката калява!

Със труд и мъдрост личността тежи!

За ден не става шампионска слава!

 

               *          *          *

 

Във схватките… участваме и ние.

Над всеки връх очаква ни небе!

Успеха в планини от труд се крие!

Сред бури якнат младите криле!

 

Борете се! … и аз това ще правя!

Дошъл съм за народните борби!

Вкопчен в живота, ще добавя:

- Небето не е... само за звезди!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Боро, радвам се, че ти допада!
  • Интересна притча... Много ми хареса. Успех - ще те търся още ::
  • Цвети, дълбоко уважавам Властелина на дълбините, приемам добронамерени закачки... просто не ме кефи да се правя на сериозен, когато не се налага! Благодарности и усмивки!
  • Борис, има една поговорка, че всеки виждал според това колко му е висока камбанарията... Без лоши чувства към никого... но който е прочел финала ти, няма как да мисли другояче.
  • Приемам го лично и ти благодаря, Цвети, че харесваш пехливанските ми стихове... и няма да се стигне до колективно четене на Тютчев!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...