4 ago 2010, 22:48

Пехливани

  Poesía
1.7K 0 41

 

Пехливани

 

Издут, ефира медийно гърми… !

От изток, дето слънцето изгрява,

разстила вечер звездно „татами”-

юнаци по небе ще мерят слава!

 

Балкански дух- от земна сила

години трупал шепи пръст.

Със труд издигнал се над Рила!

Връх във небето мерещ ръст.

 

Облак навъсен с опетнена чест-

долитнал да се защити обиден,

че хванат бил на допинг тест

в гаф киселинно- стероиден.

 

Веждите свил- смог изхриптя,

удари с мълнии тръпнещ длани,

повдигна крак с гръм изтрещя…

от дървесата враните събрани.

 

Върхът обгърна и пети заби,

разклати плещи… ще изригне!

Напрегнал гръб, снага изви,

Но… не успя да го повдигне.

 

Безсилен, тъжен, облака заплака.

Фолклора този епос пресъздава!

Легенда звучна славеща юнака-

куплети с буреносен дух напява.

 

Съдбовен сблъсък спора разреши:

Духът безсмъртно битката калява!

Със труд и мъдрост личността тежи!

За ден не става шампионска слава!

 

               *          *          *

 

Във схватките… участваме и ние.

Над всеки връх очаква ни небе!

Успеха в планини от труд се крие!

Сред бури якнат младите криле!

 

Борете се! … и аз това ще правя!

Дошъл съм за народните борби!

Вкопчен в живота, ще добавя:

- Небето не е... само за звезди!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Боро, радвам се, че ти допада!
  • Интересна притча... Много ми хареса. Успех - ще те търся още ::
  • Цвети, дълбоко уважавам Властелина на дълбините, приемам добронамерени закачки... просто не ме кефи да се правя на сериозен, когато не се налага! Благодарности и усмивки!
  • Борис, има една поговорка, че всеки виждал според това колко му е висока камбанарията... Без лоши чувства към никого... но който е прочел финала ти, няма как да мисли другояче.
  • Приемам го лично и ти благодаря, Цвети, че харесваш пехливанските ми стихове... и няма да се стигне до колективно четене на Тютчев!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...