Пехливани
Пехливани
Издут, ефира медийно гърми… !
От изток, дето слънцето изгрява,
разстила вечер звездно „татами”-
юнаци по небе ще мерят слава!
Балкански дух- от земна сила
години трупал шепи пръст.
Със труд издигнал се над Рила!
Връх във небето мерещ ръст.
Облак навъсен с опетнена чест-
долитнал да се защити обиден,
че хванат бил на допинг тест
в гаф киселинно- стероиден.
Веждите свил- смог изхриптя,
удари с мълнии тръпнещ длани,
повдигна крак с гръм изтрещя…
от дървесата враните събрани.
Върхът обгърна и пети заби,
разклати плещи… ще изригне!
Напрегнал гръб, снага изви,
Но… не успя да го повдигне.
Безсилен, тъжен, облака заплака.
Фолклора този епос пресъздава!
Легенда звучна славеща юнака-
куплети с буреносен дух напява.
Съдбовен сблъсък спора разреши:
Духът безсмъртно битката калява!
Със труд и мъдрост личността тежи!
За ден не става шампионска слава!
* * *
Във схватките… участваме и ние.
Над всеки връх очаква ни небе!
Успеха в планини от труд се крие!
Сред бури якнат младите криле!
Борете се! … и аз това ще правя!
Дошъл съм за народните борби!
Вкопчен в живота, ще добавя:
- Небето не е... само за звезди!
© Борис Борисов All rights reserved.
