1 ago 2015, 19:57

Пейзаж със светулки

457 0 2

Хем винаги гледам в небето,

но дъно до днес не видях.

Но аз си развивам кълбето

и както преди го твърдях,

 

със прежда простора ще вържа

да стане той мое небе.

А всички звезди ще отвържа

да паднат на земно  кубе.

 

Да бъдат светулчици нежни-

да мигат в надземен етаж

И в нощите земнокопнежни

да бъдат те траен пейзаж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Почувствах се уютно сред нежната красота на стиха. Прекрасен е!
  • По детски чисто и копнежно, но не и по детски написано!
    Хубаво е Никола. Продължавай да мечтаеш в стихове!

    Весели празници!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...