Пейзаж със светулки

1 ago 2015, 19:57

Poesía » Del paisaje

294 0 2

Хем винаги гледам в небето,

но дъно до днес не видях.

Но аз си развивам кълбето

и както преди го твърдях,

със прежда простора ще вържа

да стане той мое небе.

А всички звезди ще отвържа

да паднат на земно кубе.

Да бъдат светулчици нежни-

да мигат в надземен етаж

И в нощите земнокопнежни

да бъдат те траен пейзаж.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

limeruna (Йоана)

2015-08-01T20:31:17+03:00

Почувствах се уютно сред нежната красота на стиха. Прекрасен е!
vega666 (Младен Мисана)

2015-08-01T20:25:59+03:00

По детски чисто и копнежно, но не и по детски написано!
Хубаво е Никола. Продължавай да мечтаеш в стихове!

Весели празници!