Хем винаги гледам в небето,
но дъно до днес не видях.
Но аз си развивам кълбето
и както преди го твърдях,
със прежда простора ще вържа
да стане той мое небе.
А всички звезди ще отвържа
да паднат на земно кубе.
Да бъдат светулчици нежни-
да мигат в надземен етаж
И в нощите земнокопнежни
да бъдат те траен пейзаж.
© Никола Апостолов Все права защищены