3 feb 2015, 22:12

Пейзажи на самотата

964 2 12



Погалих цветето на мимолетна свежест,

докосвайки го с поглед полужив.

Загнездил се в частица вечност,

замръкна залезът сред чуждите очи...



Светът се сви в самотна черна точка -

идеята за призрачната Нощ.

(Една огромна черна котка

притихна на кълбо, приспала мощ).



С оранжев ирис втренчи се Луната -

фотонен сноп от глухия безкрай.

Открадна от сърцето Тайната

ревниво пазена за слънчевия Рай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Катя, Марина, Йоана,
    Благодаря сърдечно за вниманието ви!
  • Красиво! Изниква пред съзнанието, изчезва, предизвиква мислите, оставя ги, радвам се, че попаднах тук...
  • !!!
  • Погали цветето преди да се пречупи,
    докосвайки го с твоята душа...
    За спомен му остави миг от вечност
    сиротно да се бори за всеки миг живот...
    Света жестоко днес протяга,
    към него пак отровните си пипала
    и в унеса на дните пропилени
    крещи от болка в този късен час...
    И погледа се взира в луната,
    обгръща я с невидими въпроси
    едно защо - трепти в тишината...
    нима открехна на сърцето тайната
    някой ден да се усмихва
    пред портите на слънчевия Рай...
    Младене, благодаря ти за вдъхновението...!
    Адмирации за хубавите стихове които пишеш!
    Пожелавам ти нови творчески успехи!
  • Благодаря за вниманието, Елица!

    И на теб благодарност за хубавите думи, Ани! Трогнат съм.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...