3 feb 2015, 22:12

Пейзажи на самотата

Poesía » Filosófica

968 2 12

Погалих цветето на мимолетна свежест,

докосвайки го с поглед полужив.

Загнездил се в частица вечност,

замръкна залезът сред чуждите очи...

Светът се сви в самотна черна точка -

идеята за призрачната Нощ.

(Една огромна черна котка

притихна на кълбо, приспала мощ).

С оранжев ирис втренчи се Луната -

фотонен сноп от глухия безкрай.

Открадна от сърцето Тайната

ревниво пазена за слънчевия Рай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

Катя, Марина, Йоана,
Благодаря сърдечно за вниманието ви!

2016-04-27T13:26:13+03:00
limeruna (Йоана)

Красиво! Изниква пред съзнанието, изчезва, предизвиква мислите, оставя ги, радвам се, че попаднах тук...

2016-04-27T12:41:41+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2016-03-26T10:44:30+02:00
Izumrudkata (Катя)

Погали цветето преди да се пречупи,
докосвайки го с твоята душа...
За спомен му остави миг от вечност
сиротно да се бори за всеки миг живот...
Света жестоко днес протяга,
към него пак отровните си пипала
и в унеса на дните пропилени
крещи от болка в този късен час...
И погледа се взира в луната,
обгръща я с невидими въпроси
едно защо - трепти в тишината...
нима открехна на сърцето тайната
някой ден да се усмихва
пред портите на слънчевия Рай...
Младене, благодаря ти за вдъхновението...!
Адмирации за хубавите стихове които пишеш!
Пожелавам ти нови творчески успехи!

2016-03-22T23:26:33+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря за вниманието, Елица!

И на теб благодарност за хубавите думи, Ани! Трогнат съм.

2015-02-07T02:13:02+02:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0