Пейзажи на самотата
Погалих цветето на мимолетна свежест,
докосвайки го с поглед полужив.
Загнездил се в частица вечност,
замръкна залезът сред чуждите очи...
Светът се сви в самотна черна точка -
идеята за призрачната Нощ.
(Една огромна черна котка
притихна на кълбо, приспала мощ).
С оранжев ирис втренчи се Луната -
фотонен сноп от глухия безкрай.
Открадна от сърцето Тайната
ревниво пазена за слънчевия Рай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
