3 февр. 2015 г., 22:12

Пейзажи на самотата

Поэзия » Философская

966 2 12

Погалих цветето на мимолетна свежест,

докосвайки го с поглед полужив.

Загнездил се в частица вечност,

замръкна залезът сред чуждите очи...

Светът се сви в самотна черна точка -

идеята за призрачната Нощ.

(Една огромна черна котка

притихна на кълбо, приспала мощ).

С оранжев ирис втренчи се Луната -

фотонен сноп от глухия безкрай.

Открадна от сърцето Тайната

ревниво пазена за слънчевия Рай...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Катя, Марина, Йоана,
Благодаря сърдечно за вниманието ви!

2016-04-27T13:26:13+03:00
limeruna (Йоана)

Красиво! Изниква пред съзнанието, изчезва, предизвиква мислите, оставя ги, радвам се, че попаднах тук...

2016-04-27T12:41:41+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2016-03-26T10:44:30+02:00
Izumrudkata (Катя)

Погали цветето преди да се пречупи,
докосвайки го с твоята душа...
За спомен му остави миг от вечност
сиротно да се бори за всеки миг живот...
Света жестоко днес протяга,
към него пак отровните си пипала
и в унеса на дните пропилени
крещи от болка в този късен час...
И погледа се взира в луната,
обгръща я с невидими въпроси
едно защо - трепти в тишината...
нима открехна на сърцето тайната
някой ден да се усмихва
пред портите на слънчевия Рай...
Младене, благодаря ти за вдъхновението...!
Адмирации за хубавите стихове които пишеш!
Пожелавам ти нови творчески успехи!

2016-03-22T23:26:33+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря за вниманието, Елица!

И на теб благодарност за хубавите думи, Ани! Трогнат съм.

2015-02-07T02:13:02+02:00